Иван Тонев  - Гърбача е последният майстор терзия в България.

Иван Тонев  - Гърбача е последният занаятчия терзия в България. Сам, на ръка основава шедьоври - достоверни национални носии.

В Терзийския дюкян на Улицата на занаятите в Стария Пловдив Иван Гърбача и правилната тайфа от Сдружение “Хайдути “ посрещат своите посетители, които могат да се допрян до терзийският поминък в достоверния си тип от преди 200 години.

Посетителите ще научат забавни обстоятелства за занаята и за облеклото, въоръжението и метода на живот на Хайдутите.



За съхранението на занаята споделя в “Нашият ден “ Иван Тонев Гърбача е майстор и член на съдружие “Хайдути “

“Днешният ден е един български празник, не би трябвало да подминаваме и Празника на влюбените, само че за мен персонално любовта може да се показва по всяко едно време на годината, не е необходим тъкмо избран ден. Докато зарязването на лозата е една традиция, която би трябвало да се съблюдава.

“Този поминък в Пловдив съществува много от дълго време, има непокътнат Кодекс на абаджийския еснафин в Пловдив от 1685 г .

Абаджийството в моя роден град е от епохи .  Преди десетина години, когато се наложи да се облека в национална носия се указа, че няма такава като за мен. Поради няколко фактора един, то които е акселерацията, тогавашните българи, преди към стотина и повече години, не са били по този начин едри мъже. Това са били отрудени хора с по-тесни плещи и по-нисък растеж.

Към оня миг нямаше и място, в което да се ушие такава носия. Аз държа на традицията, а това е предаване на познание и опит от едно потомство на друго.

Традиционните занаяти са познания и умения, които са част от нашата просвета и националната ни еднаквост, по тази причина се насочех в тази сфера .

Това е доста наболял въпрос по какъв начин би следвало да се предават тези познания и умения, тъй като в областта на осведомителните технологии някой остава с усещане, че като качи едно клипче в интернет и натам нещата са наред. Основният въпрос е на кого и по какъв начин ще бъдат предадени тези познания и умения . В предишното това е ставало в процеса само че образование на самия поминък, имало е три етапи. Бих предал на драго сърце това, което знам. “



Сдружение “Хайдути “

“Преди две години направихме реорганизация по фотография на дядо Ильо и подарихме фигурата с ЗD главата на музея в Кюстендил. Сега на 3 март е планувано в Сливен да подарим носията, въоръжението и реконструкцията на главата на Хаджи Димитър .

Важно е, когато бъркаме в историята да извадим от нея не пепел, а въглен и с него да разгорим духа на родолюбието. “

Чуйте целия диалог в звуковия файл.

Снимки: facebook/ivan.tonev.96